Вътора словѣньска аꙁъбоукꙑ

вътора словѣньска аꙁъбоукꙑ · ижє грьчьскꙑ аꙁъбоукъвє основѣ сътворѥна ѥстъ

Вътора словѣньска аꙁъбоукꙑ послѣди кѷрїлловицѧ основѣ сътворѥна ѥстъ ⁙ Ѥѩжє кодъ ISO 15924cyrs ⁖ ѥстъ

 
Въторꙑ словѣньскꙑ аꙁъбоукъвє роусьскъ иꙁводъ · 1574 лѣта

Вътора словѣньска аꙁъбоукꙑ сътворѥна ѳ҃ вѣцѣ грьчьскꙑ аꙁъбоукъвє основѣ съ боукъвь доложєниѥмь бѣ ⁙ Дрєвл҄ьнꙗѥ напьсаниѥ гробѣ блъгарьска цѣсарꙗ Самоуила сътворєно ѥстъ ⁙ Боукъвь начрьтаниѥ грьчьска оустава видъ напрьва сѧ авлꙗло[1] · послѣди жє отъ І҃Д вѣка полоуоуставъ сътворѥнъ бѣ

Си аꙁъбоукъвє основѣ дрєвл҄ьнꙗ блъгарьска ѩꙁꙑка · дрєвл҄ьнꙗ срьбьска ѩꙁꙑка · дрєвл҄ьнꙗ роусьска ѩꙁꙑка письмєньнꙑ сѷстимꙑ сътворѥнꙑ бѣ · ѥѭжє давѣ писали роумꙑньскꙑ и молдовьскꙑ бѣашѧ ⁙ Аꙁъбоукъвъ съставъ врѣмєньмь сѧ подъ съврѣмєньнъ народъ рѣчиѭ мѣнꙗашє · нъ орѳографїꙗ и напьсаниꙗ видъ ѥдьна бѣашєтє

Въторꙑ словѣньскꙑ аꙁъбоукъвє основѣ сътворѥна рѡсїискомь цѣсарѥмь Пєтромь А҃ роусьска гражданьска аꙁъбоукъвь бѣ ⁙ Таждє основѣ мъногъ нꙑнѣщьн҄ь аꙁъбоукъвъ лєжитъ ⁙ Вътора словѣньска аꙁъбоукꙑ и роусьскаꙗ гражданьска аꙁъбоукꙑ обꙑчьнѣ нє раꙁдѣлꙗѥмѣ ѥстє · мꙑслимѣи ꙗко вътораꙗ прьвꙑѩ обраꙁъ ѥстъ · тъкъмо нꙑнѣщьн҄ь

Нꙑнѣ сꙗ аꙁъбоукꙑ жє толико црькъвьнословѣньска ѩꙁꙑка аꙁъбоукꙑ ѥстъ · нъ инꙑ нꙑнѣщьн҄и црькъвьнословѣньскꙑ книгꙑ роусьскꙑ гражданьскꙑ аꙁъбоукъвє пєчатанꙑ сѫть ⁙ Такождє вътора словѣньска аꙁъбоукꙑ словѣньскꙑ Википєдїѩ ꙗко главьна приѩта ѥстъ

боукъвъ тавлїѥ

исправлѥниѥ
Боукꙑ Напьсаниꙗ
видъ
Боукъвамъ
чисмєна
Боукъвъ чьтєниѥ[2] Имѧ Гражданьска
аꙁъбоукꙑ
А   1 /a/ аꙁъ А
Б   /b/ боукꙑ Б
В   2 /v/, /w/ вѣдѣ В
Г   3 /g/ глаголи Г
Д   4 /d/ добро Д
Є   5 /e/ ѥстъ Е/Є
Ж   /žʲ/[3] живѣтє Ж
  6 /ʣʲ/[3] ꙃѣло Ѕ
  7 /z/ ꙁємлꙗ З
И   8 /i/ ижє И
І   10 /i/ ї І
К   20 /k/ како К
Л   30 /l/ людиѥ Л
М   40 /m/ мꙑслитє М
Н   50 /n/ нашь Н
О   70 /o/ онъ О
П   80 /p/ покои П
Р   100 /r/ рьци Р
С   200 /s/ слово С
Т   300 /t/ тврьдо Т
Оу   (400) /u/ оукъ У
Ф   500 /f/ фрьтъ Ф
Х   600 /x/ хѣръ Х
Ѡ   800 /o:/ ѡмєга
Ц   900 /ʦʲ/[3] ци Ц
Ч   90 /ʧʲ/[3] чрьвь Ч
Ш   /ʃʲ/[3] ша Ш
Щ   /ʃtʲ/[3] ща Щ
Ъ   /ɯ̆/ ѥръ Ъ
  /ɯ/ ѥрꙑ Ы
Ь   /ĭ/ ѥрь Ь
Ѣ   /jæ/ или /ʲæ/ ꙗдь Ѣ
Ю   /ju/ или /ʲu/ ю Ю
  /ja/ или /ʲa/ или равьно ѣ
Ѥ   /je/ или /ʲe/ ѥ
Ѧ   (900) /ẽ/ ѭсъ малъ Я
Ѫ   /õ/ ѭсъ вєликъ Ѫ
Ѩ   /jẽ/ или /ʲẽ/
Ѭ   /jõ/ или /ʲõ/
Ѯ   60 /ks/ ѯі
Ѱ   700 /ps/ ѱі
Ѳ   9 /θ/, /t/ или /f/ ѳита Ѳ
Ѵ, Ѷ   400 /v/ или /i/ ѷкъ · ижица Ѵ
Ҁ   90

вътора словѣньска аꙁъбоукꙑ Юникодѣ

исправлѥниѥ

Юникодѣ источьна вътора словѣньска аꙁъбоукꙑ и нꙑнѣшьнꙗ гражданьска аꙁъбоукꙑ нє раꙁдѣлѥнѣ ѥстє · того дѣл҄ьма с҄ьдє дано обьщє тавлїѥ ѥстъ ⁙ обраꙁа 5.1 новѣ юникодѣ коньць вьсѩ ноуждьнꙑ боукъви авлѥнꙑ сѫтъ

Боукъвъ рѧдъ каꙁанъ съгласьнᛔо съ Юникода пѧтꙑимь (5.0) обраꙁомь ѥстъ

    0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 A B C D E F
400   Ѐ Ё Ђ Ѓ Є Ѕ І Ї Ј Љ Њ Ћ Ќ Ѝ Ў Џ
410   А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П
420   Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ы Ь Э Ю Я
430   а б в г д е ж з и й к л м н о п
440   р с т у ф х ц ч ш щ ъ ы ь э ю я
450   ѐ ё ђ ѓ є ѕ і ї ј љ њ ћ ќ ѝ ў џ
460   Ѡ ѡ Ѣ ѣ Ѥ ѥ Ѧ ѧ Ѩ ѩ Ѫ ѫ Ѭ ѭ Ѯ ѯ
470   Ѱ ѱ Ѳ ѳ Ѵ ѵ Ѷ ѷ Ѹ ѹ Ѻ ѻ Ѽ ѽ Ѿ ѿ
480   Ҁ ҁ ҂  ҃   ҄   ҅   ҆   ҈   ҉  Ҋ ҋ Ҍ ҍ Ҏ ҏ
490   Ґ ґ Ғ ғ Ҕ ҕ Җ җ Ҙ ҙ Қ қ Ҝ ҝ Ҟ ҟ
4A0   Ҡ ҡ Ң ң Ҥ ҥ Ҧ ҧ Ҩ ҩ Ҫ ҫ Ҭ ҭ Ү ү
4B0   Ұ ұ Ҳ ҳ Ҵ ҵ Ҷ ҷ Ҹ ҹ Һ һ Ҽ ҽ Ҿ ҿ
4C0   Ӏ Ӂ ӂ Ӄ ӄ Ӆ ӆ Ӈ ӈ Ӊ ӊ Ӌ ӌ Ӎ ӎ ӏ
4D0   Ӑ ӑ Ӓ ӓ Ӕ ӕ Ӗ ӗ Ә ә Ӛ ӛ Ӝ ӝ Ӟ ӟ
4E0   Ӡ ӡ Ӣ ӣ Ӥ ӥ Ӧ ӧ Ө ө Ӫ ӫ Ӭ ӭ Ӯ ӯ
4F0   Ӱ ӱ Ӳ ӳ Ӵ ӵ Ӷ ӷ Ӹ ӹ Ӻ ӻ Ӽ ӽ Ӿ ӿ
500   Ԁ ԁ Ԃ ԃ Ԅ ԅ Ԇ ԇ Ԉ ԉ Ԋ ԋ Ԍ ԍ Ԏ ԏ
510   Ԑ ԑ Ԓ ԓ Ԕ ԕ Ԗ ԗ Ԙ ԙ Ԛ ԛ Ԝ ԝ Ԟ ԟ
520   Ԡ ԡ Ԣ ԣ Ԥ ԥ Ԧ ԧ Ԩ ԩ Ԫ ԫ Ԭ ԭ Ԯ ԯ
  1. Карский Е. Ф. Славянская кирилловская палеография. — 2-е изд., факсимильное (1979). — Л., М.(факс.): Из-во АН СССР; из-во «Наука» (факс.), 1928. С. 169
  2. Раꙁнꙑ кънигꙑ раꙁнꙑ чьтѥниꙗ обраꙁꙑ иматъ бо мѣстьнъ иꙁводъ и дїалєктъ ꙁвѫкъ иꙁношєниꙗ обꙑчаи авлꙗѭтъ въкоупомь съ кънигꙑ творьць мънѣниꙗ о томь (Старославянский словарь (по рукописям X-XI вв.) Ок. 10000 сл. / ред. Р. М. Цейтлин, ред. Р. Вечерка, ред. Э. Благова. – М. : Рус. яз., 1994.)
  3. 3,0 3,1 3,2 3,3 3,4 3,5 Ж · Ꙃ · Ц · Ч · Ш и Щ напрьва мѧкъко иꙁношєниѥ имаашє и тъкъмо поꙁдѣ тврьдꙑ стали ѥстъ

ꙁьри такождє

исправлѥниѥ