Словѣньскъ ѩꙁꙑкъ
Словѣньскъ ѩꙁꙑкъ сѧ къ їндоєѵрѡпьска дрѣвєсє словѣньска вѣтвиꙗ оноситъ ⁙ словѣньскъ мрьтвъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ
О ѩꙁꙑка имєнє
исправлѥниѥНапрьва жє ѩꙁꙑкъ словѣньскꙑимь ꙁъванъ бѣашє 1 ꙁанѥ жє ѥдина рѣчь вьсихъ словѣнъ бѣ 1 сѥго дѣлꙗ письмєна аꙁъбоуковьни сътворѥни бѣашє сѫтъ 5 Тако жє въ житии Cв᷉тго Мєѳодїꙗ[1] и Їѡанна Єѯарха кънигахъ пьсано ѥстъ 5 Послѣди жє, Словѣньскоу ѩꙁꙑкоу, ина имєна такождє оутворили сѧ бѣашє
Въ Блъгарїи жє такождє съ врѣмєньмъ блъгарьскомь ѩꙁꙑкомь ꙁъванъ бѣашє 1 и того дѣлꙗ нꙑнѣ блъгарьсци ѩꙁꙑковѣди мьнѧтъ бо отъ словѣньскаѥго ѩꙁꙑка нꙑнѣщьн҄ь блъгарьскъ ѩꙁꙑкъ иꙁишьлъ ѥстъ 5 Словѣньскъ жє ѩꙁꙑкъ того дѣлꙗ староблъгарьскомь рѣкѫтъ
Въ Макєдонїи Димократїи жє словѣньскъ ѩꙁꙑкъ старомакєдоньскомь рѣкѫтъ
Въ Рѡсїи жє до Ѳ҃І вѣка обꙑчаѥмь ѩꙁꙑкъ словѣньскомь ꙁъванъ бѣашє 1 нъ послѣди жє словєсѣ старословѣньскъ и црькъвьнословѣньскъ ѩꙁꙑковѣдꙑ въсприѩта бѣашєтє 1 ижє нꙑнѣ раꙁьнъ съмꙑслъ иматє и словѣньскъ ѩꙁꙑкъ тъчиѭ старословѣньскомь ꙁъванъ ѥстъ да бѣжали съмѫщєниꙗ съ ѥгожє поꙁдьнѣи авлѥнами иꙁводами бѫ 5 Мъногꙑ инꙑ ѩꙁꙑкꙑ словѣньскъ ѩꙁꙑкъ нꙑнѣ такождє старословѣньскомь ли староцрькъвьнословѣньскомь ли ꙁъванъ ѥстъ
їсторїꙗ
исправлѥниѥКънижьнъ словѣньскъ ѩꙁꙑкъ съставлѥнъ Кѷрїлломь и Мєѳодїѥмь ѥстъ · та жє прѣложила словѣномъ црькъвьнꙑѩ кънигꙑ ѥстє ⁙ братра рождєна Грьчьска цѣсарьства Ѳєссалонїцѣ рєкомѣи Солоуни бꙑла ѥстє · идє южьнъ словѣнъ рѣчь бѣашє[2] ⁙ того дѣл̑ьма словѣньскоуѥмоу ѩꙁꙑкоу южьнословѣньсти ѩꙁꙑчьни обраꙁи сѫтъ · нъ дрєвл҄ьнѥморавьскоу ѩꙁꙑкоу ꙁападьнословѣньсти обраꙁи бѣашѧ
Словѣньскомь ѩꙁꙑкомь кънигꙑ Прѣѩславл҄ьскꙑ · Охрїдьскꙑ и инъ кънижьнъ схолъ пьсанꙑ бѣшѧ ⁙ Онъжє ꙗко лѣтописьнъ и богоуслоужєбьнъ ѩꙁꙑкъ Блъгарьска цѣсарьства · Вєликꙑ Моравїѩ · Роуси · Срьбїи и инъ словѣньскъ странъ польꙃєвалъ сѧ ѥстъ
Словѣньскъ ѩꙁꙑкъ по врѣмєнє сѧ подъ съврѣмєньнъ словѣнъ рѣчиѭ мѣнꙗлъ ѥстъ · ѥжє къ нꙑнѣшьню црькъвьнословѣньскоу ѩꙁꙑкоу привєдє
словѣньска аꙁъбоукꙑ
исправлѥниѥНꙑнѣ наибол҄ьша числа ѩꙁꙑковѣдъ помꙑшлѥниѥ ѥстъ бо прьваꙗ аꙁъбоукꙑ словѣньска ѩꙁꙑка дѣлꙗ кѷрїлловица ѥстъ[3][4][5] · ѭжє Кѷрїллъ сътвори ⁙ Ѥѭжє вьсѩ прьвꙑ словѣньскꙑ кънигꙑ пьсанꙑ бѣ[6] ⁙ По нѣколикъ лѣтъ истєщѥнии грьчьскꙑ аꙁъбоукъвє основѣ съ боукъвь доложєниѥмь новаꙗ словѣньска аꙁъбоукꙑ сътворѥна бѣ · нѣциихъ ѩꙁꙑковѣдъ помꙑшлѥниѥ бо ѥстъ · ѥжє аꙁъбоукъвь Климєнтомь Охрїдьскомь сътворѥна бѣ · нъ то исто нєвѣдомо ѥстъ ⁙ Сꙗ аꙁъбоукꙑ жє кѷрїлловицѧ мѣсто прѣимашє
словѣньскꙑ кънигꙑ
исправлѥниѥС҄и жє сѫтъ канѡничьнꙑ кънигꙑ · словѣньскомь ѩꙁꙑкомь пьсанꙑ
- Ассєманиѥво єѵангєлїѥ · инако Ватиканьска кънига и латиньскꙑ Evangeliarum Assemani / Codex Vaticanus
- Боꙗньско єѵангєлїѥ
- Ꙁѡграфьскъ палїмѱистъ
- Ꙁѡграфьска кънига и латиньскꙑ Codex Zographensis
- Кꙑѥвьсци листъци
- Клоцєвъ съборьникъ и латиньскꙑ Glagolita Klozianus
- Марїиньско єѵангєлїѥ и латиньскꙑ Codex Marianus
- Охрїдьсци листъци
- Рꙑльсци листъци
- Сїнаиска ѱалтирь и латиньскꙑ Psalterium Sinaiticum
- Сїнаиско єѵхологїѥ латиньскꙑ Euchologium Sinaiticum
- Сїнаискъ їєратїконъ
- Прогласъ/Ⱂⱃⱁⰳⰾⰰⱄⱏ
- Новоградьска ѱалтирь
- Єниньскъ апостолъ
- Ꙁѡграфьсци листъци
- Листъци Оундол҄ьскаѥго
- Саввина кънига
- Соупрасл҄ьска минїꙗ и латиньскꙑ Codex Suprasliensis
- Хїландарьсци листъци
грамматїка
исправлѥниѥптѡсьна мѣна
исправлѥниѥѬꙁꙑкомъ ГРАМОУТУ словѣньскимъ жє скаꙁаєма ПИСЬМЄНА ·
Въ словѣньсцѣ ѩꙁꙑцѣ птѡсьнѫ мѣнѫ словєса сѫщьствитєльна ово · мѣстоимьньна ово · прилагатєльна ово и числитєльна ово имѫтъ ⁙ Имєнъ сѫщьствитєльнъ птѡсь жє числомь сєдмь сѫтъ[7] · и томоу жє въ доложєниѥ сѫтъ шєсть иꙁмѣнѥниꙗ обраꙁъ оубо ис прасловѣньска ѩꙁꙑка приѩти ⁙ Иꙁ обраꙁъ тѣхъ тъкъмо трьѥ пльностиѭ съхранѥни бѣашє · ини жє триѥ съ имижє въ кънигахъ ю съмѣшєниѥ имаашє ⁙ Такождє словєсъ мѧкъкамъ и тврьдамъ основамъ мѣна раꙁликаꙗ ѥстъ
число
исправлѥниѥкладѧꙃи
исправлѥниѥ
ꙁьри такождє
исправлѥниѥ
КЪНИГЫ ВЄТХАГѠ И НОВАГѠ ꙀАВҌТА ⁙
- ↑ Электронная библиотека ИРЛИ РАН / Собрания текстов / Библиотека литературы Древней Руси / Том 2 / Житие Мефодия
- ↑ Селищев А. М. Старославянский язык. Часть 1: Введение. Фонетика. — М. : Государственное учебно-педагогическое издательство Министерства Просвещения РСФСР, 1951. С. 10.
- ↑ Предраг Пипер, Увод у славистику I
- ↑ Петар Ђорђић, Историја српске ћирилице (1990:22)
- ↑ Шницер Я. Б. Иллюстрированная всеобщая история письмен. — СПб. 1903. — С. 222—223
- ↑ Делови студија из књиге «Проглас» Константина-Ћирила (Братислава: Перфект, 2004)
- ↑ Кирил Мирчев. Старобългарски език — кратък граматичен очерк. София, 1972