Open main menu

Рѡсі́искꙑи Съвѫ́ꙁъ
Российская Федерация


ꙁнамѧ
ꙁнакъ
ꙁнамѧ ꙁнакъ
дрьжавьно славопѣниѥ: ⁖ Государственный гимн Российской Федерации

Рѡсїꙗ ха́рта

стольнъ градъ Москъва
55° 46' N 37° 40' E
дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ роусьскъ ѩꙁꙑкъ
строѥниѥ съвѫꙁьна димократїꙗ
 - прѣдъсѣдатєл҄ь Владимиръ Поутинъ
 - правитєл҄ьства прѣдъсѣдатєл҄ь Димитрїи Мєдвѣдєвъ
самостоꙗтѣль
отъ ССД҃С
 - смс҃ть авлѥна їоунїꙗ 12 · 1990 лѣта 
 - смс҃ть приꙁнана дквр҃їꙗ 25 · 1991 лѣта 
 - пръво пьсаниѥ о странѣ 862 лѣто 
 - цѣсар҄ьство отъ 1547 лѣта 
 - импєрїꙗ отъ 1721 лѣта 
 - димократїꙗ стала 1917 лѣта 
 - въходъ въ съставѣ ССД҃С 1922 лѣта 
пространиѥ  
- вьсѩ 17 125 000 х҃м²
- водꙑ (%) 13
въсєлѥниѥ 146,8 лєѡдръ
платьно срѣдьство Рѡсїискъ рѫбл҄ь (RUB)
МО҃С ко́дъ RUS
мєждоусѣтьна имєнъ область .ru
мєждоусѣтии мѣсто www.gov.ru

Рѡсі́ꙗ и роусьскꙑ Россия · равьноправьно имѧ Рѡсі́искꙑи Съвѫ́ꙁъ[1] и роусьскꙑ Российская Федерация · Єѵрѡпꙑ въстока и Асїѩ сѣвєра наибол҄ьшиꙗ свѣта дрьжава ѥстъ ⁙ Рѡсїѩ стольнъ градъ Москъва ѥстъ ⁙ Наибол҄ьша града Москъва и Санктъ Пєтєрбоургъ ѥстє ⁙ Дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ роусьскъ ѥстъ · а въ рѧдѣ чѧстии такождє въ доложєниѥ ини оуставлєни сѫтъ ⁙ Людии 142,2 лєѡдръ обитаѥтъ

каталогъ

єтѷмологїꙗисправлѥниѥ

Имѧ ⁖ Рѡсїꙗ ⁖ грьчьскъ обраꙁъ словєсє ⁖ Роусь ⁖ ѥстъ[2] ижє напрьва въ Грьчьсцѣ цѣсарьствѣ І҃ вѣка авлѥнъ бѣ[3] ⁙ Отъ 1547 лѣта Їѡаннъ Д҃ нарєчє сѧ цѣсар҄ь и послѣди жє имѧ Рѡсїꙗ єпїсимьно положєниѥ поѩашє[4]

їсторїꙗисправлѥниѥ

 
Приꙁъваниѥ варѧгъ

Прьво пьсаниѥ о странѣ въ лѣтописѣхъ 862 лѣта[5] по Х҃Р бѣ · ѥжє глаголѥтъ о Роуси дрьжавꙑ подъ варѧгъ Рюрика и ѥгожє братроу властиѭ сътворѥнии въ Новомь Градѣ ⁙ 882 лѣта Ольгъ Вѣщии прѣидє въ Кꙑѥвъ и оубишє правитєлꙗ Асколда и Дира послѣди чєсо жє Кꙑѥвъ сталъ бѣ Роуси стольнъ градъ · нъ Новъ Градъ и отъ того врѣмєнє вътора главьна града положєниѥ съхранилъ бѣ ⁙ 988 лѣта страна крьщєна бѣ и православиѥ дрьжавьноѭ вѣроѭ стало бѣ

В҃І вѣцѣ Роусь на оудѣльна кънѧжьства раꙁложєна бѣ и наибол҄ии жє сѫтъ Новоградьска ꙁємлꙗ · Владимѣросъꙁьдальско · Галичьсковолꙑньско · Рѣꙁаньско и инꙑ · такождє съ врѣмєнє тєщєниѥмь нова мала кънѧжьства иꙁ вєликъ отъдѣлꙗла сѧ бѣахѫ ⁙ 1237 лѣта мѫгольскъ канъ Батоу нападошє жє на Роусьска кънѧжьства и иго почѧ сѫщєѥ жє до 1480 лѣта

Рѡсїѩ нꙑнѣшьнъ обраꙁъ иꙁ Москъвьска Вєлика Кънѧжьства иходитъ· ѥжє мєждоу Г҃І и Ꙁ҃І сътолѣтиꙗ многꙑ роусьскꙑ ꙁємлѩ ѥго съставъ въшьлꙑ бѣахѫ · нъ юговъсточьнꙑ подъ властиѭ Литъвьска Вєлика Кънѧжьства и Пол҄ьскꙑ бѣ

Отъ 1547 ѥгда Їѡаннъ Д҃ нарєчє сѧ цѣсар҄ь и до 1721 лѣта Рѡсїꙗ цѣсар҄ьство бѣ · послѣди ѥликомь аѵтократѡрїꙗ стала бѣ · подъ воѥводьствомъ цѣсарꙗ Пєтра Вєликаѥго ⁙ Въ с҄и лѣта Рѡсїѩ наивєлика въ ѥѩ їсторїи бѣ · тъгда въ ѥѩ съставѣ мъногꙑ ꙁємлѩ и народи бѣахѫ · а ѥѩ просторъ на триѥ свѣта чѧсти положєнъ бѣ · онꙑжє Єѵрѡпа · Асїꙗ и Сѣвєрьна Амєрїка сѫтъ ⁙ По народьна въстаниꙗ 1917 лѣта Рѡсїꙗ димократїѩ наꙁьвана бѣ ⁙ Пѧть лѣтъ по толѣ Рѡсїꙗ · ꙗко Рѡсїиска Съвѣтьска Съвѫꙁьна Социалистичьска Димократїꙗ · кратъко РСС҃СД · въшьла въ съставъ Съвѣтьскъ Социалистичьскъ Димократїи Съвѫꙁа бѣ

Послѣди Съвѣтьска Съвѫꙁа распада 1991 лѣта · Рѡсїꙗ своѭ самостоꙗтѣль авила ѥстъ ⁙ Нꙑнѣшьнъ дрьжавьнъ Оуставъ 12 дьнꙗ дєкємврїꙗ 1993 лѣта єпїсимьно оустроѥнъ бѣ ⁙ Пръвꙑи Рѡсїѩ прѣдъсѣдатєл̑ь Борисъ Ѥл҄ьцинъ бѣ · въторꙑи жє Владимиръ Поутинъ бѣ · трєтии жє Димитрїи Мєдвѣдєвъ бѣ · а нꙑнѣшьнъ жє опакꙑ Владимиръ Поутинъ ѥстъ

гєѡграфїꙗисправлѥниѥ

 
Єл҄ьброусъ наивꙑсьша гора Рѡсїѩ и Єѵрѡпꙑ ѥстъ

Рѡсїꙗ на дъвє свѣта чѧсти · Єѵрѡпоу и Асїѭ положєна ѥстъ · ижє по Оуралоу оусловьно дѣлѥнꙑ ѥстє ⁙ Рѡсїꙗ наибол҄ьшиꙗ дрьжава свѣта сѧ авлꙗѥтъ ⁙ Отъ ꙁапада прѣꙁъ югъ на въстокъ · съ дроугꙑ 14 странꙑ обьщѫ дрьжавьнѫ границѫ иматъ ⁙ Сѣвєрѣ Арктїчьска ѡкєана брѣꙃѣ ѥѩ коньць авлѥнъ ѥстъ ⁙ Тоуиждє мъногꙑ обраꙁи врѣмєнє сѫтъ · посѥмоу южьнꙑихъ чѧстѣхъ дрьжавꙑ вєльми топло можєтъ бꙑти · нъ сѣвєрьнꙑихъ чѧстѣхъ ꙁимоѭ обꙑчьно вєликъ стоудъ ѥстъ · нарочьно Сибири · идє Оимꙗконъ градъ ѥстъ · онъжє наистоудєно мѣсто свѣтѣ ѥстъ ⁙ Наивꙑсьша гора Єл҄ьброусъ ѥстъ · ѥликъ въ Каѵкасѣ · блиꙁоу до Гєѡргїѩ сѧ находитъ ⁙ Ѥѩ вꙑсь 5 642 м҃ ѥстъ

Рѡсїѩ чѧстиѥисправлѥниѥ

Рѡсїꙗ съвѫꙁьна дрьжава на осмь дєсѧтъ и шєсть равьноправьнꙑ ѥдиницѧ дѣлѥна ѥстъ ⁙ Дъвоу дєсѧтє и дъвоу ѥдиницоу имѧ ⁖ димократїꙗ ⁖ и роусьскꙑ республика ѥстъ · дєвѧти ѥдиницѧ имѧ ⁖ краи ⁖ и роусьскꙑ край ѥстъ · чєтꙑръ ѥдиницѧ имѧ ⁖ область ⁖ и роусьскꙑ область ѥстъ · три ѥдиницѧ сѧ гради авлꙗѭтъ · онижє роусьскꙑ города федерального значения сѫтъ · ѥдьна ѥдиница аѵтономьна область и роусьскꙑ автономная область ѥстъ · чєтꙑръ жє ѥдиницѧ имѧ ⁖ аѵтономьнъ окрѫгъ ⁖ и роусьскꙑ автономный округ ѥстъ

димократїѩ

краꙗ

областиѥ гради

аѵтономьна область

аѵтономьни окрѫꙃи

Такождє Рѡсіꙗ на осмь съвѫꙁьнъ окрѫгъ дѣлѥна ѥстъ

въсєлѥниѥисправлѥниѥ

Рѡсїѩ наибол҄ьшє градиисправлѥниѥ

Рѡсїѩ наибол҄ьшє гради

ч҃сл градъ чѧсть людии ч҃сл градъ чѧсть людии

 
Москъва
 
Санктъ Пєтєрбоургъ

1 Москъва градъ съвѫꙁьна положєниꙗ 11 514 300 11 Оуфа Башкортостанъ 1 062 300
2 Санктъ Пєтєрбоургъ градъ съвѫꙁьна положєниꙗ 4 848 700 12 Вльгоградъ Вльгоградьска область 1 021 200
3 Новосибирьскъ Новосибирьска область 1 473 700 13 Пєрмь Пєрмьскъ краи 991 500
4 Єкатєрїнбоургъ Свєрдловьска область 1 350 100 14 Красьноꙗрьскъ Красьноꙗрьскъ краи 973 900
5 Нижьн҄ии Новъ Градъ Нижєновоградьска область 1 250 600 15 Воронєжь Воронєжьска область 890 000
6 Самара Самарьска область 1 164 900 16 Саратовъ Саратовьска область 837 800
7 Омьскъ Омьска область 1 154 000 17 Красьнодаръ Красьнодарьскъ краи 744 900
8 Каꙁанъ Татарстанъ 1 143 600 18 Тол҄ьꙗтти Самарьска область 719 500
9 Чєлѣбиньскъ Чєлѣбиньска область 1 130 300 19 Ижєвьскъ Оудмоуртїꙗ 628 100
10 Растовъ на Донѣ Растовьска область 1 062 300 20 Оулиꙗновьскъ Оулиꙗновьска область 613 800
Вѣсти Вьсѥрѡсїиска прѣписаниꙗ въсєлѥниꙗ 2010 лѣта

ꙁьри такождєисправлѥниѥ

кладѧꙃиисправлѥниѥ

  1. Рѡсїѩ оуставъ
  2. История // Новая российская энциклопедия / под ред. А. Д. Некипелова. — М.: Энциклопедия, 2004. — Т. 1 (Россия). — С. 200. — ISBN 5-94802-003-7.
  3. Соловьёв А. В. Византийское имя России // Византийский временник. — 1957. — № 12. — С. 134–155.
  4. Хорошкевич А. Л. Символы русской государственности. -М.: Изд-во МГУ,1993. ISBN 5-211-02521-0 — C.40
  5. Большая советская энциклопедия. — 3-е изд. — М.: Советская энциклопедия, 1977. — Т. 24, II. — С. 89, 90, 500.
  6. 6,0 6,1 Оукраина мънитъ си властьни ѥдиници ꙗко ѥѩжє чѧсти обраꙁомь ⁖ Кꙑрꙑмьска Аѵтономьна Димократїꙗ ⁖ и ⁖ градъ нарочьна положєниꙗ Сєвастополь ⁖ · нъ власти нє иматъ нꙑнѣ

вънѣщьнѩ съвѧꙁиисправлѥниѥ

Инꙑ видꙑ виждь
Викикладѣ