Open main menu

Википєдїꙗ β

Блъгарїꙗ Димократїꙗ
Република България


ꙁнамѧ
ꙁнакъ
ꙁнамѧ ꙁнакъ
рєчєниѥ :
Съединението прави силата ⁖ и словѣньскꙑ ⁖ Ѥдьнѥниѥ даѥтъ силоу
дрьжавьно славопѣниѥ: ⁖ Мила Родино

Блъгарїꙗ ха́рта

стольнъ градъ Софїꙗ
дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ блъгарьскъ
строѥниѥ правитєл̑ьствьна прѣдъсѣдатєл̑ьска димократїꙗ
 - прѣдъсѣдатєл̑ь Роумєнъ Радєвъ
 - правитєл̑ьства прѣдъсѣда́тєл̑ь Боико Борисовъ
самостоꙗтѣль
632 (1908 пакꙑ самостоꙗтѣльнаꙗ ѥстъ)
въходъ Є҃С съставъ Їаноуарїꙗ 1 дьнь · 2007 лѣто
пространиѥ  
- вьсѩ 110 910 х҃м²
- водꙑ (%) 0,3
въсєлѥниѥ 7,7 лєѡдръ
МО҃С ко́дъ BGR
мєждоусѣтьна имєнъ область .bg
мєждоусѣтии мѣсто http://www.government.bg/

Блъгарі́ꙗ и блъгарьскꙑ България · равьноправьно имѧ Блъгарі́ꙗ Димократі́ꙗ и блъгарьскꙑ Република България · въсточьнъ Балканъ дръжава ѥстъ ⁙ Стольнъ градъ Софїꙗ ѥстъ ⁙ Дръжавьнъ Блъгарьскъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Людии 7 лєѡдръ обитаѥтъ

каталогъ

їсторїꙗисправлѥниѥ

632 лѣта канъ Коубратъ сътворихъ протоблъгарьскъ плємєнъ съвѫꙁъ рєкомꙑи Вєлика Блъгарїꙗ ⁙ 681 лѣта канъ Аспароухъ сътворихъ Прьво Блъгарьско цѣсарьство · сѫщєѥ жє до 1018 лѣта бѣ · къгъда Грьчьска цѣсарьства съставъ въшьло бѣ ⁙ 1185 лѣта Въторо Блъгарьско цѣсарьство сътворѥно бѣ · ѥгожє Османьска аѵтократорїꙗ поничьжила 1396 лѣта бѣ

Самостоꙗтѣльнаꙗ дрьжава отъ Османьскꙑ аѵтократорїѩ съ 1908 лѣта ѥстъ ⁙ До 1946 лѣта Блъгарїꙗ цѣсар҄ьствомь бѣ · къгда ѥдьнокоммьна коммоунистичьска димократїꙗ по Вътораѩ Свѣтьнаѩ Воинꙑ стала бѣ ⁙ Нꙑнѣ она димократїꙗ ѥстъ

Їаноуарїꙗ 1 числа 2007 лѣта Блъгарїꙗ въшла въ съставъ Єѵрѡпьска съвѫꙁа бѣ

гєѡграфїꙗисправлѥниѥ

Блъгарїѩ пространиѥ 110 910 х҃м² ѥстъ ⁙ Страна ꙁападьномь брѣꙃѣ Чрьна морꙗ лєжитъ ⁙ Прѣꙁ Блъгарїѩ горьнꙑ сѷстимꙑ Стара планина и Пиринъ пролєгаѭтъ

Блъгарїѩ областиисправлѥниѥ

ꙁьри такождєисправлѥниѥ

Инꙑ видꙑ виждь
Викикладѣ


Блъгарїѩ гради  
Аитосъ • Асєнѥвъ Градъ • Банька • Благоѥвъ Градъ • Ботєвъ Градъ • Варна • Вєлинъ Градъ • Видинъ • Враца • Габрово • Горьна Орꙗховица • Гоцє Дѣльчєвъ • Димитровъ Градъ • Добричъ • Доупница • Єлхово • Каꙁан҄ьлъкъ • Карлово • Карнобатъ • Крѣсьна • Кръджали • Кюстєндилъ • Ламъ • Ловєчъ • Мє́льникъ • Монтана • Нова Ꙁагора  • Паꙁарджикъ • Панагюрищє • Пєрникъ • Пєтричь • Пєщєра • Плєвьнъ • Пльсковъ • Прѣѩславл҄ь • Пѷргъ • Раꙁградъ • Роусє • Самоковъ • Санда́нскꙑи • Свищовъ • Сєвлиѥво • Силистра • Сли́вєнъ • Смолꙗнъ • Софїꙗ • Стара Ꙁагора • Троꙗнъ • Тръново • Тръговищє • Фїлїппополь • Харманли • Хасково • Шоумьнъ • Ꙗмболъ


  Словѣньскꙑ странꙑ и дрьжавꙑ
Въсточьни:   Бѣла Роусь |   Рѡсїꙗ |   Оукраина | (Молдовѣ Придънѣстриѥ)

Ꙁападьни:   Пол̑ьска |   Словѣньско |   Чєшьско | (Нѣмьцѣхъ Лѫжица)


Южьни:   Блъгарїꙗ |   Босна |   Їллѷрїиска Словѣнїꙗ |   Макєдонїꙗ |   Срьбїꙗ |   Хръватьска |   Чрьна Гора


Єѵрѡпꙑ дрьжавꙑ
Аꙁѣрбаичанъ¹ • Алванїꙗ • Андорра • Армєнїꙗ² • Аѵстрїꙗ • Бєлгїѥ • Блъгарїꙗ • Босна • Бѣла Роусь • Ватиканъ • Вєлика Британїꙗ • Гєѡргїꙗ¹ • Грьци • Данїꙗ • Єирь • Єсть • Їллѷрїиска Словѣнїꙗ • Їспанїꙗ • Исландъ • Италїꙗ • Каꙁахстанъ¹ • Кѷпръ² • Латвїꙗ • Литъва • Лихтєнщаинъ • Люѯємбоургъ • Макєдонїꙗ • Малта • Молдова • Монако • Нидєрландꙑ • Норєгъ • Нѣмьци • Пол҄ьска • Портогалїꙗ • Роумꙑнїꙗ • Рѡсїꙗ¹ • Санъ Марино • Свєньско • Свицєра • Словѣньско • Срьбїꙗ • Соумь • Тоурьци¹ • Оукраина • Франкїꙗ • Хръватьска • Чєшьско • Чрьна Гора • Ѫгри

нєсамостоꙗтєл҄ьнꙑ ꙁємлѩ : Акрѡтїрь и Дєкєлїꙗ • Аландьскꙑ Острови • Гєрнси • Гибралтаръ • Джєрси • Островъ Мєнъ • Фиориꙗрьскꙑ Острови • Шпицбєргєнъ • Ꙗнъ Маиєнъ


нєприꙁнанꙑ дрьжавꙑ : Абхаꙁїꙗ³ • Косово Димократїꙗ⁴ • Нагорьнъ Карабахъ Димократїꙗ • Придънѣстриѥ • Силєндъ •
Тѷрчьска Димократїꙗ Сѣвєрьна Кѷпра⁵ • Южьна Осєтїꙗ³


¹ такождє Асїи ѥстъ ⁙ ² народьнꙑ обꙑчаи єѵрѡпьскꙑ сѫтъ · нъ Асїи находитъ сѧ


³ приꙁнана ꙗко самостоꙗтєл҄ьна дрьжава 3 дрьжавꙑ ѤН҃С ѥстє ⁙ ⁴ приꙁнано 60 дрьжавꙑ ѤН҃С ѥстъ ⁙
⁵ приꙁнана толико Тѷрци ѥстъ