Open main menu

Франкїиска Димократїꙗ
République française


ꙁнамѧ
ꙁнакъ
ꙁнамѧ ꙁнакъ
рєчєниѥ :
⁖ Liberté, Égalité, Fraternité ⁖

Франкїꙗ ха́рта

стольнъ градъ Парижь
дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ франкїискъ
самостоꙗтѣль
843
пространиѥ  
- вьсѩ 674 843 х҃м²
въсєлѥниѥ 66 лєѡдръ

Франкі́ꙗ и франкїискꙑ France · єпїсимьно имѧ Франкі́иска Димократі́ꙗ и франкїискꙑ République française · Ꙁападьнꙑ Єѵрѡпꙑ дрьжава ѥстъ ⁙ Стольнъ градъ Франкїѩ Парижь ѥстъ ⁙ Людии обитаѥтъ 60 лєѡдръ ⁙ Дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ Франкїѩ франкїискъ ѥстъ

їсторїꙗисправлѥниѥ

Давѣ Франкїѩ ꙁємлꙗ съставѣ Римьскꙑ їмпєрїѩ бѣ подъ имєньмь Галлїꙗ ⁙ 486 лѣта отъ Х҃Р франчьскъ воѥвода Хлодвигъ си ꙁємлѭ ꙁавоѥваашє и створишє с҄ьдє Франчьско кралѥвьство · сѫщєє жє до Ѳ҃ вѣка ⁙ Франчьско кралѥвьство на три чѧстии раꙁложєно бѣ · иꙁ ихъжє Ꙁападьнофранчьско кралѥвьство отъ І҃ вѣка нарєчє сѧ Франкїꙗ

1798 лѣта Вєлико франкїиско народьно въстаниѥ бѣ и послѣди ѥгожє 1792 лѣта Франкїꙗ димократїꙗ стала бѣ · нъ 1804 Наполєонъ Бонапартъ нарєчє сѧ їмпєратѡръ ⁙ Франкїиска їмпєрїꙗ до 1814 бѣ и послѣди жє сънова ꙗко кралѥвьство оустроѥна бѣ ⁙ Отъ 1848 до 1852 вътораꙗ димократїꙗ сътворѥна бѣ · а от 1852 до 1875 вътораꙗ жє їмпєрїꙗ бѣ подъ властию Наполєона Г҃ ⁙ Отъ 1870 лѣта Франкїꙗ пакꙑ димократїꙗ стала ѥстъ

Франкїѩ чѧстиисправлѥниѥ

Франкїѩ на 18 областии дѣлєна ѥсть · ихъжє 13 митрополїи и 5 ꙁаморьскъ областии сѫтъ ⁙ Они жє на 101 чѧстъ дѣлєнꙑ сѫтъ

ꙁьри такождєисправлѥниѥ

Инꙑ видꙑ виждь
Викикладѣ