Амєрїканьскꙑ Ѥдьнѥнꙑ Дрьжавꙑ

(прѣнаправлѥниѥ отъ ⁖ Амєрика́ньскꙑ Ѥдьнѥнꙑ́ Дрьжа́вꙑ ⁖)

Ѥдьнѥ́нꙑ Дрьжа́вꙑ и англїискꙑ United States · єпїсимьно имѧ Амєрїка́ньстїи Ѥдьнѥ́нꙑ Дрьжа́вꙑ и англїискꙑ United States of America · кратъко АѤ҃Д или USA · Сѣвєрьнꙑ Амєрїкꙑ съвѫꙁьна дрьжава сѫтъ ⁙ ѤА҃Д стольнъ градъ Вашингтонъ ѥстъ · большии же градъ Новъ Їоркъ сѧ авлꙗѥтъ ⁙ Обьща дрьжавьна ѩꙁꙑка нѣстъ · нъ болии число съвѫꙁьнъ дрьжавъ ꙗко єпїсимьнъ ѩꙁꙑкъ агглїискъ имѫтъ ⁙ Мъногꙑ люудїѥ · онижє иꙁ латиньскѡамєрїканьскъ дрьжавъ родомь сѫтъ · тако жє їспанїискꙑ глаголѭтъ ⁙ Людїи 305 лєѡдръ обитаѥтъ ⁙ Нꙑнѣшьнъ АѤ҃Д прѣдъсѣдатєль Ꙉо Бїдєнъ ѥстъ

Ѥдьнѥ́нꙑ Амєрїка́ньскꙑ Дрьжа́вꙑ
United States of America


ꙁнамѧ
ꙁнакъ
ꙁнакъ
ꙁнамѧ ꙁнакъ
рєчєниѥ :
⁖ In God We Trust ⁖
дрьжавьно славопѣниѥ:
The Star-Spangled Banner
noicon

Амєрїканьскꙑ Ѥдьнѥнꙑ Дрьжавꙑ ха́рта
Амєрїканьскꙑ Ѥдьнѥнꙑ Дрьжавꙑ ха́рта

стольнъ градъ Вашингтонъ
38° 53' N 77° 2' W
дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ обьща дрьжавьна ѩꙁꙑка нѣстъ · нъ болии число съвѫꙁьнъ дрьжавъ ꙗко єпїсимьнъ ѩꙁꙑкъ англїискъ имѫтъ
строѥниѥ съвѫꙁьна димократїꙗ
 - прѣдъсѣдатєл̑ь Джо Ба́иденъ
 - вътории прѣдъсѣдатєл҄ь Камала Ха́ррисъ
самостоꙗтѣль
отъ Вєликꙑ Британїѩ
 - смс҃ть авлѥна Їоулїꙗ 4 · 1776 лѣта 
 - смс҃ть приꙁнана Сптв҃рїꙗ 3 · 1783 лѣта 
 - нꙑнѣшьнъ оуставъ Їоунїꙗ 21 · 1788 лѣта 
пространиѥ  
- вьсѩ 9 826 630 х҃м²
- водꙑ (%) 6,76
въсєлѥниѥ 305 лєѡдръ[1]
платьно срѣдьство Амєрїканьскъ доларъ (USD)
МО҃С ко́дъ USA
мєждоусѣтьна имєнъ область .us, .gov, .mil, .um
мєждоусѣтии мѣсто www.usa.gov
АѤ҃Д прѣдъсѣда́тєльство Ва́шиггтонѣ
 
ѤА҃Д самостоꙗтѣли оглашєнїѥ

Прьвꙑи єѵрѡпьць апїкїинꙑ посєлєнїꙗ І҃S вѣцѣ сѣи ꙁємлѣ почѧтъ бѣ · до того жє тъкъмо мѣстьна плѣмєна сѫдє обитаꙗшѧ ⁙ Напрьва жє нѣколико дрьжавъ ꙁємли поѩти искоушало сѧ ѣко Вєлїꙗ Британїꙗ · Їспанїꙗ · Франкїꙗ и Ниꙁѡꙁємъ нъ бѫдѫщь АѤ҃Д основѣ британьста посєлєнїꙗ стали бѣ · ижє напрьва тъкъмо три на дєсѧть обвластїи бѣꙗхѫ ⁙ Ѥдинѥннꙑ Амєрїканьстїи Дрьжавꙑ своѭ самостоꙗтѣль ѡтъ Вєликꙑ Британїѩ АѰОS лѣта ходѣ Брани ѡ самостоꙗтѣль инако рєкомꙑѩ Амєрїканьстїиимь въстанїѥмь авили сѫтъ ⁙ АѰПZ лѣта Дрьжавьнъ Оуставъ · англїискꙑ Constitution of the United States of America · напьсаѥмь бꙑсть.

АWХА лѣта мєждоу сѣвѣрьнїѩ же и юужьнїѩ дрьжавꙑ граждїꙗ брань ꙁачѧта бꙑсть · ꙗжє АWѮЄ лѣта побѣдоѭ Сѣвѣра съконьчавлꙗ ⁙ Послѣди жє АѤ҃Дѣхъ рабьство ꙁапрѣщєнно бѣ · нъ крамоли мєждоу раꙁьнїихъ люудеи фѷлꙑ єѵрѡпьска и афрїканьска исхождєнїꙗ · ижє давьнь рабъ потомьци бѣ · и до срѣдинꙑ К҃ вѣка растѧжавьшїи.

АѦZI лѣта Амєрїканьстїи Ѥдьнѥннїи Дрьжавꙑ въстѫпишѧ въ Прьвѣи мироу брани Съглашеннїꙗ странꙑ ⁙ Наибольша чѧсть прїѩта въ Ꙁападьнѣмь и Италїистѣмь дѣлꙑ бꙑсть.

АѦМА лѣта послѣди Їапѡнїискꙑ воѥньнꙑ напаждєнїꙗ въ хаваискъ Пєрлъ Харборъ ижє амєрїканьскъ корабль стои бѣ Амєрїканьстїи Ѥдьнѥннїи Дрьжавꙑ въстѫпишѧ въ Вътор свѣтьноу воину Ѥдьнѥнъ дрьжавъ инако рєкомꙑихъ Антїхитлєровьскомь съвѫꙁомь странѣ

Послѣди Въторѣи мироу брани Амєрїканьстїи Ѥдьнѥннїи Дрьжавꙑ и ихъжє съвѫꙁьници на Съвѣтьскъ Соцїалистичьскъ Димократїи Съвѫꙁа и ѥгѡжє съвѫꙁьникѡвъ въ Хладьнѣи брани въстѫпи · ижє АѦQА лѣта коньчавши сѧ съ СС҃ДС распадомь ⁙ Сєѩ брани главьнъ съмꙑсль томь бꙑстъ бѡ АѤ҃Д и СС҃ДС прѣмъ бои нє имаашє и тъкъмо чрѣꙁъ инъ дрьжавъ посрѣдъстьво и їкономїчьскїи и полїтїчьнїи пѫти противостоꙗнїѥ поѩти могли ⁙ Послѣди тогѡ жє мъноꙃїи мънѧть бѡ АѤ҃Д главьна мироу воѥньна жє и їкономїчьна съврьхъдрьжава сѫтъ[2]

ꙁємлєописъ

исправлѥниѥ

ѤА҃Д Сѣвєрьнꙑ Амєрїкꙑ вєлика дрьжава ѥстъ ⁙ Сѧ мѣсто жє мєждоу Канадоѭ на сѣвєрѣ и Мєѯикомь на югѣ сѧ находитъ ⁙ Ѥгожє ꙁападьнъ брѣгъ Тихъ ѡкєанъ оумиваѥтъ сѧ · а ѥгожє въсточьнъ брѣгъ жє Атлантїчьскъ ѡкєанъ ⁙ Тоуиждє мъногꙑ обраꙁи врѣмєнє сѫтъ · посѥмоу въ южьнꙑихъ чѧстѣхъ дрьжавꙑ вєльми топло можьно бꙑти · нарочьно въ поустинѣхъ · нъ въ сѣвєрьнꙑихъ чѧстѣхъ ꙁимоѭ обꙑчьно вєликъ стоудъ ѥстъ ⁙ Наивꙑсьша гора Макъ Кинли ѥстъ · ѥлика въ Ала́скѣ сѧ находитъ ⁙ Ѥѩ висота 6 194 м҃ ѥстъ

ѤА҃Д чѧсти

исправлѥниѥ
 
ѤА҃Д чѧсти хартѣ

Амєрїканьскꙑ Ѥдьнѥнꙑ Дрьжавꙑ съвѫꙁьна димократїꙗ сѫтъ ⁙ Она на 50 дрьжавъ дѣлєна ѥстъ · ихъжє англїиско имѧ states ѥстъ ⁙ Наибол҄ьшиꙗ съвѫꙁьна дрьжава Аласка ѥстъ · вътораꙗ Тєѯасъ сѧ авлꙗєтъ · а наимєн҄ьшиꙗ Родъ Островъ ѥстъ ⁙ Къжьда дрьжава своѩ оуставъ и ꙁаконодатєльноу · исъпльнитєльноу и соудьбьноу власти имѣтъ

Такождє АѤ҃Д съставѣ съвѫꙁьна чѧстъ Колоумбїꙗ ѥстъ · ижє положєниꙗ дрьжавꙑ нє имѣтъ

С҄и жє сѫтъ дрьжавꙑ :

Аидахо  
Аиова  
Алабама  
Аласка  
Ариꙁона  
Арканꙁас  
Ваиомингъ  
Вашингтонъ  
Вєрмонтъ  
Вирджинїꙗ  
Висконсинъ  
Хаваи  
Дєлавєръ  
Джорджїꙗ  
Ꙁападьна Вирджинїꙗ  
Илиноисъ  
Индиана  
Калифорнїꙗ  
Канꙁасъ  
Кєнтоуки  
Колорадо  
Конєктикоутъ  
Лоуиꙁиана  
Масачоусєтсъ  
Минєсота  
Мисисипи  
Мисоури  
Мичиганъ  
Монтана  
Мєнъ  
Мєрилєндъ  
Нєбраска  
Нєвада  
Новъ Хємпширъ  
Новъ Джєрси  
Новъ Иоркъ  
Ново Мєѯїко  
Охаио  
Оклахома  
Орєгонъ  
Пєнсѷлванїꙗ  
Родъ Островъ  
Сѣвєрьна Дакота  
Сѣвєрьна Каролина  
Тєнєси  
Тєѯасъ  
Флорїда  
Южьна Дакота  
Южьна Каролина  
Юта  

Такождє нѣции дрьжавꙑ съ АѤ҃Д въ свободьномь ѥдьнѥнии сѫтъ · но положєниꙗ съвѫꙁьнꙑ дрьжавꙑ нє имоутъ ⁙ Та жє наприкладъ сѫтъ Гоуамъ · Поуєрто Рико и Амєрїканьско Самоа и инꙑѩ

въсєлѥниѥ

исправлѥниѥ
 
въсєлѥниꙗ иꙁмѣнѥниѥ

наибол҄ьшє гради

исправлѥниѥ
  1. Новъ Иоркъ · 19 015 900 людии обитаѥтъ[3]
  2. Лосъ Анджєлєсъ · 12 944 801[3]
  3. Чикаго · 9 504 753[3]
  4. Далласъ · 6 526 548[3]
  5. Фїладєлфїꙗ · 6 086 538[3]
  6. Хюстонъ · 5 992 414[3]
  7. Вашингтонъ · 5 703 948[3]
  8. Маꙗми · 5 670 125[3]
  9. Атланта · 5 359 205[3]
  10. Бостонъ · 4 591 112[3]
  1. U.S. POPClock Projection
  2. United States of America country profile // BBC News, 10 January 2012
  3. 3,00 3,01 3,02 3,03 3,04 3,05 3,06 3,07 3,08 3,09 Annual Estimates of the Population of Metropolitan and Micropolitan Statistical Areas: April 1, 2010 to July 1, 2011. U.S. Census Bureau

ꙁьри тако жє

исправлѥниѥ
 
Викикладоу ꙁнакъ
Инꙑ видꙑ виждь
Викикладѣ

вънѣщьниѩ съвѧꙁи

исправлѥниѥ