Блъгарїꙗ
Блъгарі́ꙗ и блъгарьскꙑ България · равьноправьно имѧ Блъгарі́ꙗ Димократі́ꙗ и блъгарьскꙑ Република България · въсточьнъ Балканъ дръжава ѥстъ ⁙ Стольнъ градъ Софїꙗ ѥстъ ⁙ Дръжавьнъ Блъгарьскъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Люудїи 7,7 лєѡдръ обитаѥтъ
|
Блъгарїꙗ Димократїꙗ | |
| рєчєниѥ : ⁖ Съединението прави силата ⁖ и словѣньскꙑ ⁖ Ѥдьнѥниѥ даѥтъ силѫ ⁖ | |
| дрьжавьно славопѣниѥ: ⁖ Мила Родино ⁖ | |
 | |
| стольнъ градъ | Софїꙗ |
| дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ | блъгарьскъ |
| строѥниѥ | правитєл̑ьствьна прѣдъсѣдатєл̑ьска димократїꙗ |
| - прѣдъсѣдатєл̑ь | Роумєнъ Радєвъ |
| - правитєл̑ьства прѣдъсѣда́тєл̑ь | Гълъбъ Доневъ |
| самостоꙗтѣль |
632 (1908 пакꙑ самостоꙗтѣльнаꙗ ѥстъ) |
| въходъ Є҃С съставъ | Їаноуарїꙗ 1 дьнь · 2007 лѣто |
| пространиѥ | |
| - вьсѩ | 110 910 х҃м² |
| - водꙑ (%) | 0,3 |
| въсєлѥниѥ | 7,7 лєѡдръ |
| МО҃С ко́дъ | BGR |
| мєждоусѣтьна имєнъ область | .bg |
| мєждоусѣтии мѣсто | http://www.government.bg/ |
.svg)
їсторїꙗ
исправлѥниѥ632 лѣта кънѧꙃь Коубратъ сътворилъ праблъгарьскъ плємєнъ съвѫꙁъ рєкомꙑи Вєлїꙗ Блъгарїꙗ ⁙ 681 лѣта канъ Аспароухъ сътворилъ Прьво Блъгарьско цѣсарьство · сѫщєѥ жє до 1018 лѣта бѣ · вънегъда Грьчьска цѣсарьства съставъ въшьло бѣ ⁙ 1185 лѣта Въторо Блъгарьско цѣсарьство сътворѥно бѣ · ѥгожє Османьска аѵтократорїꙗ поничьжила 1396 лѣта бѣ
Самостоꙗтѣльнаꙗ дрьжава отъ Османьскꙑ аѵтократорїѩ съ 1908 лѣта ѥстъ ⁙ До 1946 лѣта Блъгарїꙗ цѣсарьствомь бѣ · вънєгъда ѥдьнокоммьна коммоунистичьска димократїꙗ по Вътораѩ Мироу Брани стала бѣ ⁙ Нꙑнѣ она димократїꙗ ѥстъ
Їаноуарїꙗ 1 числа 2007 лѣта Блъгарїꙗ въшла въ съставъ Єѵрѡпьска съвѫꙁа бѣ
гєѡграфїꙗ
исправлѥниѥБлъгарїѩ пространїѥ 110 910 х҃м² ѥстъ ⁙ Страна ꙁападьномь брѣꙃѣ Чрьна морꙗ лєжитъ ⁙ Прѣꙁъ Блъгарїѩ горьнїи сѷстимꙑ Стара планина и Пиринъ пролєгаѭтъ
Блъгарїѩ обвласти
исправлѥниѥ
Блъгарїꙗ на 28 областии дєлєна ѥстъ
- Благоѥвградьска область
- Боургасьска область
- Добричьска область
- Габровьска область
- Хасковьска область
- Кръджалииска область
- Кюстєндильска область
- Ловєшьска область
- Монтаньска область
- Паꙁарджишьска область
- Пєрникьска область
- Плєвєньска область
- Фїлїппопольска область
- Раꙁъградьска область
- Роусєньска область
- Шоумьньска область
- Силистрєньска область
- Сливєньска область
- Смолꙗньска область
- Софїѩ градьска область
- Софїиска область
- Староꙁагорьска область
- Тръговищьска область
- Варнєньска область
- Вєликотръновьска область
- Видиньска область
- Врачаньска область
- Ꙗмбольска область
ꙁьри такождє
исправлѥниѥ
| Блъгарїѩ гради | 
| |
|---|---|---|
| Аїтъ • Асєнѥвъ Градъ • Банька • Благоѥвъ Градъ • Ботєвъ Градъ • Варна • Вєлинъ Градъ • Видинъ • Враца • Габрово • Горьна Орѣховица • Гоцє Дѣл҄ьчєвъ • Димитровъ Градъ • Добричь • Дѫбьница • Єлхово • Каꙁан҄ьлъкъ • Карлово • Карнобатъ • Крѣсьна • Кръджали • Кюстєндилъ • Ламъ • Ловьча • Мєльникъ • Монтана • Нова Ꙁагора • Паꙁарджикъ • Панагѷрищє • Пєрьникъ • Пєтричь • Пєщєра • Плѣвьнъ • Пльсковъ • Прѣѩславл҄ь • Пѷргъ • Раꙁградъ • Роусє • Самоковъ • Санда́нскꙑи • Свищовъ • Сєвлиѥво • Силистра • Сливьнъ • Смольнъ • Софїꙗ • Стара Ꙁагора • Троꙗнъ • Тръново • Тръговищє • Фїлїппополь • Харманли • Хасково • Шоумьнъ • Ꙗмболъ | ||
 Словѣньскꙑ странꙑ и дрьжавꙑ
| ||
|---|---|---|
| Въсточьни |  Бѣла Роусь •  Рѡсїꙗ •  Оукраина • (въ Молдовѣ Придънѣстриѥ)
| |
| Ꙁападьни |  Пол҄ьска •  Словѣньско •  Чєшьско • (въ Нѣмьцѣхъ Лоужица)
| |
| Южьни |  Блъгарїꙗ •  Босна и Хєрсєговина •  Їллѷрїиска Словѣнїꙗ •  Срьбїꙗ •  Хръватьска •  Чрьна Гора •  Сѣвєрьна Макєдонїꙗ
| |